ФОРУМ

 

НАЧАЛО

АРХИТЕКТУРА

БЪЛГАРИЯ ПО ОБЛАСТИ

БИТ И КУЛТУРА

ПЛАНИНИ

ПЕЩЕРИ В БЪЛГАРИЯ

ЧЕРНОМОРИЕ

ЗАЩИТЕНИ
ТЕРИТОРИИ

ЗА ПОРТАЛА
как работи, приятели, контакти

ГАРАНТИРАНО
ОТ ПОРТАЛА

 

МЕСТА ЗА НОЩУВКА

Почивка в Копривщица | Енчева къща

 

РЕКЛАМА

Уважаеми наш гост,
Ако порталът ти е полезен, харесва ти, с клик върху реклама ще подкрепиш финансирането му, без това да ти струва нещо. Благодаря!

Област Софийска
"Едно посещение на историческата Копривщица" - очерк от Петър Ив. Загоров

Влязохме в един широк двор, покрит с зелена трева, като със зелено кадифе. В същий двор, който в това време беше осветен от нощната луна, се издигаше едно двуетажно здание, боядисано с тъмносиня боя. Това здание беше къщата на бае Лулча. Той ни въведе в една стая, гдето неговата булка и майка му баба Брайковица Шушолова  ни посрещнаха с радост и засмени лица. Копривщенските жители между другото се отличават и по свойта чистота и по своето искрено гостоприемство: стаята, в която ни въведе бай Лулчо, беше бяла като сняг,  чиста  като огледало.  По   стените   висяха няколко портрета, между които личеше ликът на княза Александра, а около стените бяха наредени дървени миндерлъци,  послани с шарени постилки и червени възглавници. На прозорците висяха бели пердета, на едната страна имаше маса, а над масата огледало от средна величина. Това 6ешe приемната стая на бае Лулча, която беше мобелирана по български вкус.

След  малко  време,   булката   донесе една широка и кръгла  паралия, на която бяха наредени няколко бели паници и няколко дълги порязаници хляб   от   чиста загария.  Домашните  на бае Лулча 6яxa се разпоредили този път за по добра вечеря, защото той, като беше известен за нашето идване, още през денят им е съобщил че ще има гости.  Подложиха ни по една възглавница и ни поканиха да почетем сложената трапеза. Ний се прекръстихме и почнахме да вечеряме.
— Па си зимайте, не се срамувайте, че я вижте с какво ще ви гостим  — каза баба Брайковица.
— Ба, ний не сме дип от срамливите, бабо Брайковице, — й отговорихме.
— Че от где да знам, може да се срамувате, като се намирате в чужда  къща  — повтори бабичката.
— Вечеряйте! Вечеряйте!  се обади и бае Лулчо, а  след него и булката. След малко бае Лулчо даде заповед да вдигнат празните паници и да донесат други. Сложиха няколко чинии с разни ястиета и пак почнаха да ни канят да си зимаме. Каненията бяxa безбройни. От това аз виждах, че тия хора бяха  доволни  от  нашето  присъствие.


НАЧАЛО

— Гостени бъдете! — ни каза баба Брайковица след като се навечеряхме.   — И да не сте вечеряли добре, ние ще кажем, че сме ви гостили.
— Благодарим, благодарим, баба Брайковице, ний твърде добре вечеряхме — й отговорихме и се оттеглихме на страна от трапезата. След един кратък разговор  всички се предадохме в обятията на сладките сънища.
На другия ден,   като   станахме и  се умихме, поднесоха ни сладко и кафе, а след това и по една чаша ракия. Тоя ден беше Кръстовден, който се празнува в Копривщица, както и в цяла България. Бае Лулчо като мислеше,  че аз съм дошел в тяхното село само  за разходка, поиска да ме разведе тук там и да ме запознае с някои от неговите приятели и познайници. Понеже главната цел на моето идвание в Копривщица беше да се запозная с родното пепелище на Каблешкова, Бенковски и Каравелова, и да чуя от страта на техните родители и роднини нещо вярно, точно и положително за техния живот и тяхната деятелност, за това помолих бае Лулча да ме заведе  там,  гдето   са   се   родили   казаните трима славни героя. Бае Лулчо беша готов да ме води на всякъде. Най-напред той ме въведе в къщата на Копривщенския жител Христо Каравелов, брата на покойния Любен Каравелов. Бае Христо Каравелов ни  въведе в една скромна стаичка, в която на лице висеше портрета на   Славния Български поет, списател и революционер. Аз влязох с благоговение в това скромно  жилище,  в което се е родил великия Българский  Гений  и  като  гледах неговия сериозен и величествен лик, мен ме побиваха тръпки от някакво си страхопочитание, като че се намирах пред образа на  Спасителя или пък пред образът на някой велик самодържец. В същото време  аз се чувствувах доволен и честит., за гдето съм имал щастието да стъпя там, гдето  се е родил един от най-славните Народни святци!

От баеви Христови, ний отидохме в къщата на едно доста знатно и почтено семейство, гдето бяхме посрещнати от една, хубава стройна и черноока девойка, която твърде срамежливо се ръкуваше с нас. След нея посрещна ни една жена от средна възраст.

 

назад 1 2 3 4 5 напред
Ателие "DIGITALISIMUS" - видео услуги, фото услуги, звукови услуги