За тая цел пожелах да ме заведеш у Дядови Лулчови, а от там при втората сестра на Бенковски. Обаче, като ми съобщиха у Дядови Лулчови, че за същата цел бил ходил и известния български списател Стоян Заимов, аз се отказах от мойто намерение, като се зарадвах, че паметта на двамата славни герой ще бъде осветена от вещото перо на г-на Заимова.
Като се отказах от намерението си, аз не исках вече да затруднявам побелелия старец с моите запитвания, за това поисках да ми покажат портрета на героя и след това да си изляза. Дядо Лулчо и неговите двама синове с удоволствие изпълниха моето желание.
Те ме заведоха в една стая, гдето ми показаха ликът на Каблешкова, който беше изобразен на един малък портрет от фотографическа снимка, а в същото време ми показаха неговия лик на друг по-голям портрет, копиран от първия и и изрисуван с ръка в увеличителен вид. Представи си сега, читателю, един момък млад и зелен, на 22—23 години, с сухо и бледно лице, който забива народното знаме всред селото и в една минута събира под него всичките си верни другари, а в един час става диктатор на цяла Копривщица и предводител на Копривщенските герой. Той тръгва напред с меч в ръка и с мисъл на челото. Той иска с един мах да смаже злият тиранин и в един ден да разкъса робските вериги на България. Но уви! Нему не било писано да тури в изпълнение своите широки мечти, своите високи планове. Той не е бил честит да види свободна България, за която най-много е пламтяла неговата геройска душа. Да! Той пада в ръцете на Турските власти там нейде в Троянския балкан, от гдето грозната съдба го води в Търново на бесилката и после го връща назад за Пловдив; но, героя, при заминаването си през Габрово, сполучва да грабне револвера на един от своите джелати и да тури край на своя буен живот!
НАЧАЛО
|
Каблешков умря, като извърши такъв славен подвиг, какъвто рядко се среща в историята на народите! Вярвам, че за напред неговото име и неговата славна памет ще съставляват една от най-светлите страници на нашата Народна история.
На последния ден от моето пребивание в Копривщица, имах честта да видя гнездото и на тоя Копривщенски сокол, който е бил първия и най храбрия сподвижник на Каблешкова през време на Тракийското въстание; т. е. можах да се запозная с родното пепелище и на безсмъртния герой Георги Бенковски. Неговата сестра, вдовица, която живее в същата къща, в която той се е родил, като ми поблагодари, за гдето съм почел неговата памет, с дохождането ми в неговия дом, почна с просълзени очи да ми разказва, как той от малък още обичал да се кичи с ножове и пищови, да продава салтанат на турците и да избира такива игри, които са имали повече войнствен характер. Между другото, тя ми каза и това, че веднъж той като играл със своите връстници и като ги установил на една височина над Копривщица, тържествено развил някакво си знаме, за което полицията моментално го арестувала и му нанесла силен побой. От тогава той почнал силно да мрази турците и да търси сгоден случай да си отмъсти за своето наранено честолюбие. Най-после 1876 година го повикала за предводител на Панагюрските въстаници и му показала най-сгодния случай за отмъщение. Ликът на Бенковски не можах да видя, защото той, за жалост, не е оставил никакъв портрет.
Аз преседях в Копривщица всичко 10 дена и по-голямата част от това време употребих в посвещения на разни копривщенски фамилии. На всякъде намерих извънредна чистота, искрено гостоприемство и примерна скромност.
Чистота в къщи, чистота в нравите, чистота в всичко тук ще видите, а никаква притворност, никакво лицемерие и никакъв разврат няма да срещнете.
|