ЗА САЙТА
как работи, приятели, контакти

ГАРАНТИРАНО
ОТ САЙТА

МЕСТА ЗА НОЩУВКА

РЕКЛАМА

Администраторите на портал “Нашето отечество България” изказват благодарност към Археологически музей – Варна (регионален исторически музей) за съдействието при подготвянето на този материал.

* * *

Побитите камъни представляват групи изправени скални колони и се намират в землищата на селата Слънчево, Баново, Страшимирово – Варненска област, както и в град Белослав, и в квартал Повеляново на Девня. Най-известната и запазена група, достъпна за туристическо посещение се намира на 18км западно от Варна.

Схема на групите.
(клик върху изображението ще го увеличи)

N 43˚ 13’ 46.1”
E 27˚ 42’ 18.1”

GPS точката е от неохраняемия паркинг до обекта. Табела предупреждава да не се оставят пари и ценности в автомобила.

До 1942г. името е било “Дикилиташ”. Понастоящем Побитите камъни се простират на площ от 70км². сред ипрески (долноеоценски) пясъци. Приличат на колони от разрушени древни храмове, на вази, на тронове или на вкаменени стъбла на дървета. Варовиковопясъчниковите колони са с височина 5 – 7м, с диаметър от 0,3 до 1,5-2 (рядко до 3м). В повечето случаи са кухи (диаметърът на централната кухина варира от 15 до 30 см). Понякога цилиндричната им форма е нарушена от възловидни образувания. Външната им част е по-плътна, а вътрешната – шуплива до гроздовидна. Някои от колоните са покрити с песъчливоваровикови плочи. Почти всички имат хоризонтални или коси пукнатини. В сиво–жълтите или белезникаво-сивите пясъци около колоните, които придават пустинен вид на местността, на 9 места са открити палеолитни и мезолитни кремъчни оръдия (изработени преди 20 000 – 30 000г.). С изключение на групата Побити камъни (и в нея има начупени или повалени колони) останалите групи са силно разрушени. В миналото някои скални колони са използвани за строителен материал.

Общ изглед. (клик върху снимката ще я увеличи)

Легендата

Подчинени на Бога титани охранявали брега по времето, когато морето се простирало до тук.  В близост имало село, в което живеел младеж. Бог му казал името си и го дарил с безсмъртие, но го предупредил, че ако разкрие името му, ще загуби вечния си живот. При една от разходките си край брега, момъкът видял прекрасна девойка и се влюбил. Разпитал съселяните си и разбрал, че тя е обещана за съпруга на предводителя на титаните. С обещание да изпълни едно тяхно желание, младежът помолил титаните да му отстъпят девойката. Те мислили дълго време и накрая се съгласили, ако той им кажел Божието име – пожелали да отнемат безсмъртието му. Уговорили се на другия ден преди изгрев слънце той да им съобщи решението си. Любовта му била силна и в ранни зори той отишъл на плажа. Започнал да подрежда титаните и когато свършил им казал, че с техните тела изписал името на Бога. Бог бил удивен – с първите слънчеви лъчи за наказание вкаменил титаните и ги превърнал в колони, а когато младежът и девойката се прегърнали след това, под краката им бликнал извор с лековита вода.

ГОРЕ

Личностите

Виктор Григориевич Тепляков

Пръв съобщава за т. нар. “каменна гора” Виктор Григориевич Тепляков, който през руско-турската война от 1828 – 1829г. е кореспондент при главнокомандващия Иван Дибич – Забалкански. В книгата си “Письма из Болгарии” той пише за “Гебедженските развалини” (старото име на Белослав е Гебедже) така:

“Изминахме две – три версти и изведнъж пред мен се откри неголяма пясъчна площадка, а върху нея шест сивкави каменни колони, издигащи се симетрично в права линия една до друга. Пръв знак на моето спонтанно възхищение от тях бе гръмко възклицание, но полковник Л. (А. Н. Лидерс – полковник, командир на 37-ми егерски полк – бел. адм) ” не ми даде възможност да довърша излиянието си. Преминавайки с равнодушно мълчание покрай тези любопитни места, той потъна в горския гъсталак. Безмълвно го последвах още  двеста сажена и изведнъж отново спрях коня. Новите редици от колони, подобни на онези, които останаха зад нас, още повече засилиха моето предишно удивление. Мяркащата се зад пищната завеса от храсталаци – оредяваща по тези места – огромна маса от необикновени колони разкри пред мен блясъка на най-великолепни древни развалини. Трудно ми е да ви предам веднага целия рояк от мисли, догадки, впечатления, които възбудиха в сърцето ми тези колосални останки от далечни времена. Но започвайки своя разказ за гебеджинските развалини, искам да изразя най-напред дълбокото си съжаление, че Кюве, Хумболт, Блуменбах или който и да било от красноречивите оратори, възхваляващи природата, не бяха сега на мое място: сигурно щяха да обогатят съкровищницата на физиката и археологията с някакви нови чудеса от древната история или природата...”

На Побитите камъни Виктор Тепляков посвещава своята “Четвърта Тракийска елегия – Гебедженските развалини”, високо оценена от А. С. Пушкин, който казва за нея “В нея се разкрива необикновено изкуство на описанието, яркост на изразяването и сила на мислите”.

Гебеджинските развалини. Изображение в книга, отпечатана в печатницата на Август Семьон при Имперската Медико-Хирургическа Академия, Москва, 1833г. (клик върху снимката ще я увеличи)

Повече от писмата на Тепляков можете да прочетете от тук.

1 2 3 4 следваща страница