ФОРУМ

 

НАЧАЛО

АРХИТЕКТУРА И АРХЕОЛОГИЯ

БЪЛГАРИЯ ПО ОБЛАСТИ

БИТ И КУЛТУРА

ПЛАНИНИ

ПЕЩЕРИ

ЧЕРНОМОРИЕ

ЗАЩИТЕНИ
ТЕРИТОРИИ

ЗА САЙТА
как работи, приятели, контакти

ГАРАНТИРАНО
ОТ САЙТА

 

МЕСТА ЗА НОЩУВКА

 

 

РЕКЛАМА

 

 

 

Област Варна
Побитите камъни (Дикилиташ, Гебедженски развалини)

Администраторите на портал “Нашето отечество България” изказват благодарност към Археологически музей – Варна (регионален исторически музей) за съдействието при подготвянето на този материал.

* * *

схема на побитите камъниПобитите камъни представляват групи изправени скални колони и се намират в землищата на селата Слънчево, Баново, Страшимирово – Варненска област, както и в град Белослав, и в квартал Повеляново на Девня. Най-известната и запазена група, достъпна за туристическо посещение се намира на 18км западно от Варна.

Схема на групите.
(клик върху изображението ще го увеличи)

N 43˚ 13’ 46.1”
E 27˚ 42’ 18.1”

GPS точката е от неохраняемия паркинг до обекта. Табела предупреждава да не се оставят пари и ценности в автомобила.

До 1942г. името е било “Дикилиташ”. Понастоящем Побитите камъни се простират на площ от 70км². сред ипрески (долноеоценски) пясъци. Приличат на колони от разрушени древни храмове, на вази, на тронове или на вкаменени стъбла на дървета. Варовиковопясъчниковите колони са с височина 5 – 7м, с диаметър от 0,3 до 1,5-2 (рядко до 3м). В повечето случаи са кухи (диаметърът на централната кухина варира от 15 до 30 см). Понякога цилиндричната им форма е нарушена от възловидни образувания. Външната им част е по-плътна, а вътрешната – шуплива до гроздовидна. Някои от колоните са покрити с песъчливоваровикови плочи. Почти всички имат хоризонтални или коси пукнатини. В сиво–жълтите или белезникаво-сивите пясъци около колоните, които придават пустинен вид на местността, на 9 места са открити палеолитни и мезолитни кремъчни оръдия (изработени преди 20 000 – 30 000г.). С изключение на групата Побити камъни (и в нея има начупени или повалени колони) останалите групи са силно разрушени. В миналото някои скални колони са използвани за строителен материал.

побити камъни
Общ изглед. (клик върху снимката ще я увеличи)

Легендата

Подчинени на Бога титани охранявали брега по времето, когато морето се простирало до тук.  В близост имало село, в което живеел младеж. Бог му казал името си и го дарил с безсмъртие, но го предупредил, че ако разкрие името му, ще загуби вечния си живот. При една от разходките си край брега, момъкът видял прекрасна девойка и се влюбил. Разпитал съселяните си и разбрал, че тя е обещана за съпруга на предводителя на титаните. С обещание да изпълни едно тяхно желание, младежът помолил титаните да му отстъпят девойката. Те мислили дълго време и накрая се съгласили, ако той им кажел Божието име – пожелали да отнемат безсмъртието му. Уговорили се на другия ден преди изгрев слънце той да им съобщи решението си. Любовта му била силна и в ранни зори той отишъл на плажа. Започнал да подрежда титаните и когато свършил им казал, че с техните тела изписал името на Бога. Бог бил удивен – с първите слънчеви лъчи за наказание вкаменил титаните и ги превърнал в колони, а когато младежът и девойката се прегърнали след това, под краката им бликнал извор с лековита вода.

ГОРЕ

Личностите

Виктор Григориевич Тепляков
Виктор Григориевич Тепляков

Пръв съобщава за т. нар. “каменна гора” Виктор Григориевич Тепляков, който през руско-турската война от 1828 – 1829г. е кореспондент при главнокомандващия Иван Дибич – Забалкански. В книгата си “Письма из Болгарии” той пише за “Гебедженските развалини” (старото име на Белослав е Гебедже) така:

“Изминахме две – три версти и изведнъж пред мен се откри неголяма пясъчна площадка, а върху нея шест сивкави каменни колони, издигащи се симетрично в права линия една до друга. Пръв знак на моето спонтанно възхищение от тях бе гръмко възклицание, но полковник Л. (А. Н. Лидерс – полковник, командир на 37-ми егерски полк – бел. адм) ” не ми даде възможност да довърша излиянието си. Преминавайки с равнодушно мълчание покрай тези любопитни места, той потъна в горския гъсталак. Безмълвно го последвах още  двеста сажена и изведнъж отново спрях коня. Новите редици от колони, подобни на онези, които останаха зад нас, още повече засилиха моето предишно удивление. Мяркащата се зад пищната завеса от храсталаци – оредяваща по тези места – огромна маса от необикновени колони разкри пред мен блясъка на най-великолепни древни развалини. Трудно ми е да ви предам веднага целия рояк от мисли, догадки, впечатления, които възбудиха в сърцето ми тези колосални останки от далечни времена. Но започвайки своя разказ за гебеджинските развалини, искам да изразя най-напред дълбокото си съжаление, че Кюве, Хумболт, Блуменбах или който и да било от красноречивите оратори, възхваляващи природата, не бяха сега на мое място: сигурно щяха да обогатят съкровищницата на физиката и археологията с някакви нови чудеса от древната история или природата...”

На Побитите камъни Виктор Тепляков посвещава своята “Четвърта Тракийска елегия – Гебедженските развалини”, високо оценена от А. С. Пушкин, който казва за нея “В нея се разкрива необикновено изкуство на описанието, яркост на изразяването и сила на мислите”.

гебеджински развалини
Гебеджинските развалини. Изображение в книга, отпечатана в печатницата на Август Семьон при Имперската Медико-Хирургическа Академия, Москва, 1833г. (клик върху снимката ще я увеличи)

Повече от писмата на Тепляков можете да прочетете от тук.

1 2 3 4 следваща страница

Ателие "DIGITALISIMUS" - видео услуги, фото услуги, звукови услуги