ФОРУМ

 

НАЧАЛО

АРХИТЕКТУРА И АРХЕОЛОГИЯ

БЪЛГАРИЯ ПО ОБЛАСТИ

БИТ И КУЛТУРА

ПЛАНИНИ

ПЕЩЕРИ В БЪЛГАРИЯ

ЧЕРНОМОРИЕ

ЗАЩИТЕНИ
ТЕРИТОРИИ

ЗА САЙТА
как работи, приятели, контакти

ГАРАНТИРАНО
ОТ САЙТА

 

МЕСТА ЗА НОЩУВКА

 

 

РЕКЛАМА

 

 

Област Варна
Побити камъни (Дикилиташ, Гебедженски развалини), Личностите

Личностите

 

Томас Абел Спрат
Вицеадмирал Томас Абел Спрат

По време на Кримската война, през юни 1854г. Побитите камъни са посетени от вицеадмирала от английската кралска флота Томас Абел Спрат. Той публикува и първото научно съобщение за тях:

“Свързано с високото съдържание на вкаменелости на горния съществуващ пласт на това отлагане, странни форми са се получили от начина, по който скалата на някои места очевидно е била обветрена във вертикални колони.
Една голяма група от тези колони е на около миля и половина на север от терена, зает от Леката дивизия и близо до горния път за Шумла (Шумен). Когато посетих лагера, за тях като цяло се вярваше, че са изкуствено създадени, че например са останки от огромен храм на някакви по-ранни хора. Със сигурност повърхностният поглед би могъл лесно да наведе на идеята, че те са оформени от човек за някаква такава цел. Но едно по-внимателно разглеждане, показващо тяхното неравномерно разположение, форма и височина, ясно сочи, че те не са изкуствено създадени, както полковник Хамилтън от Гвардията на гренадирите вече обяви.”

Повече от описанието на вицеадмирал Томас Абел Спрат, както и мнението на полковник Хамилтън, можете да прочетете от тук (линкът е от първа страница).

скални колони, Аладън
Гравюра. (клик върху изображението ще го увеличи)

По същото време майор Хенри Бънбъри пише на своя баща писмо, което е публикувано в “Proceedings of the Suffolk Institute of Archeology, Statistics, and Natural History” през 1859г. Ето част от текста:

“... На около две мили навътре попаднах на пясъчна равнина, опасана от гъста гора, а на западната страна открих някои много любопитни останки от далечна епоха, във вид на стари необработени колони с кръгла форма и изменящи се много по размер и височина. Годините са разяли и разрушили повърхностите, обаче никъде не успях да намеря следи от надписи. Някои са с диаметър около 9 или 10 фута и височина между 12 и 15 фута, като се състоят от една, две или три големи варовикови канари, разположени една над друга. Някои от тях са издълбани в горната част, а други са масивни. Няма следи от капители или други орнаменти и изглеждат повече като друидски останки, отколкото като дело на гърци или друг цивилизован народ."

 

ГОРЕ

 

Тези груби български селяни нямат механични средства за повдигане на толкова огромни каменни маси по високите им места и очевидно са много древни, а предназначението им е трудно да се разбере. Някои стоят на групи, други – поотделно. Толкова много се различават по размер, че изключват мисълта да са били колоните на храм. Направени са от шуплестия камък (струва ми се варовик) на местността. Много са твърди и съдържат безбройни отломки и остатъци от малки люспи и приличащи на криноиден. Тъй като се намират близо до скална канара в периферията на поле от сипкав пясък, не е възможно да са принадлежали на някой древен град. Тяхното разположение е доказателство за непринадлежността им към някой древен град, но съществува вероятност да са били погребални паметници, (като) по-големите колони са били за велики мъже, а по-малките – за обикновени смъртни. Понастоящем турците имат големи камъни за мъже и малки камъни за деца. Турците обаче не са били тук, когато тези колони са били издигнати...”

Пълния текст на писмото може да прочетете от тук.

 

И с удоволствие ви представям описанието на един забележителен пътешественик, ерудит на световно ниво и автор на първата научна история на България, чудесен разказвач на нашето отечество – Константин Йосиф Иречек. Книгата е “Пътувания по България”, Изд. Хр. Г. Данов – Пловдив, 1899г., превод от чешки – Стоян Аргиров. Редактирал съм и осъвременил само правописа, за да може да се запази автентичното звучене на текста.

Константин Иречек
Константин Иречек

“Особена гледка представляват тъй наречените дикили – ташларъ "прави камъне" близо до селото Аладън, в което стигнахме след 2ч. 20м. от Варна. Те са около 30 неправилно разположени, естествени нумулитови стълбове, от които най-високите са 2,½ човешки ръста високи и 2м в диаметър дебели. Повърхността на дебелите, като че от вода във вид на кръг подядени камъни е набраздена, пълна с пукнатини и дупки като морска гъба; на горната плоскост расте трева, по страните червени и жълти лишеи. Почвата на около връст се състои от дълбок пясък, от който се издигат ниски скалисти плоскости с пещери. Друга група от такива стълбове се намира на юг от железницата при село Гебедже; те са по-малко, но са по-високи и по-гъсто наредени, също тъй в песъчлив терен. Жителите ги смятат за вкаменени дървета. По-старите пътувачи мислили, че те са изкуствени стълбове, но чудна им се виждала тяхната неправилност и липсата на капители и основи. Геологическо описание на тези интересни стълбови дълги формации от нумулитов варовик заедно с изображенията им подаде английският капитан Spratt.”

гебедженски развалини
(Клик върху снимката ще я увеличи)

предишна страница 1 2 3 4 следваща страница

Ателие "DIGITALISIMUS" - видео услуги, фото услуги, звукови услуги