ФОРУМ

 

НАЧАЛО

АРХИТЕКТУРА

БЪЛГАРИЯ ПО ОБЛАСТИ

БИТ И КУЛТУРА

ПЛАНИНИ

ПЕЩЕРИ В БЪЛГАРИЯ

ЧЕРНОМОРИЕ

ЗАЩИТЕНИ
ТЕРИТОРИИ

ЗА САЙТА
как работи, приятели, контакти

ГАРАНТИРАНО
ОТ САЙТА

 

РЕКЛАМА

Почивка в Копривщица | Енчева къща

Област Софийска
"Заселване на Коприщица" - д-р Христо Кесяков. Изд. 1926г.

/Бележка на администратора - д-р Христо Кесяков е роден на 20 юни 1868г. в Копривщица. Умира на 10 януари 1934г. в Пловдив. Съдия, доктор по право. Това негово съчинение е издадено в "Юбилеен сборник по миналото на Копривщица" по случай 50г. от Априлското въстание - изд. 1926г. Подчертавам, че в оригинала е "Коприщица" - т.е. буквата "В" липсва навсякъде в името на Копривщица/

* * *

Писмени сведения за отколешното й минало липсват. По предания непроверени, често приказни и измислени, историята на Коприщица е описвана от учителя Христо Влъко Пулек, от д-р Иречек, от Стоян Пранчов (стопански), от учителя Яким Груев, Ив. Говедаров и др.
Според нашето скромно мнение, изложено по-долу, горе-долу може да се сметне за вярно по заселването на Коприщица ето що:
По време на старото българско царство сегашното Средногорие е било непроходимо, обрасло с вековни гори (silva Bulgaria) и затова слабо населено. Еднички селища са били: голямото, важното село Златица и малкото градище на стрелците, пазачи на прохода - сегашната Стрелча. В тези две селища, веднага след завоеванието, били настанени турци за здраво пазене Средногорските проходи, които се кръстосват около Златица и Стрелча.
В размирните времена при нахлуване на турците, овчари от македоно-албанските краища, говорещи: български, влашки, гръцки и от същия смесен произход, забягват в Средна Гора, гдето намират безопасен подслон за себе си и за добитъка си, надалече от главни друмища и от движение на военни чети. Същевременно нахождат убежище в Средногорието и голям брой заможни челяди от славяно-българско потекло, избягали от Златишко, Средешко и Търновско. Тогавашната заможност се е ценила по броя на едрия и дребен; който е притежавал повече добитък, той е бил по-богат.
Тия пришелци, настанени в колиби, в отделни държави, у пазвите на Средна Гора, около изворите на река Тополка, са първите жители на Коприщица. Котловината е била гориста, та се започва опожаряване на вековни гори за паша на добитъка, с достъпен водопой, и осичане за строеж и за първобитно орачество около отделните държави; сеч е имало и на борови гори, в местности като Бор, Борово-дере, Еловица, Елови рътове, названия запазени и до днес. На тази торна, тучна долина, колибарите - власи дали име Коприщица, от гръцката дума копрос, която значи торище, бунище; на славяно-български котловината би се наричала Буная - Буново. Названието Коприщица не произлиза от коприва; в подобен случай тя би се именувала Копривница, както са наречени Сливница от слива, Липница - от липа, понеже народът не греши срещу правилата на езика, когато поставя имена. За мъдрувания же като от „куп-речици" - Копри­щица и дума не може да става. До колкото знаем, просветеният родолюбив коприщенин дядо Павле Герджика пръв, около 1865 г. е измъдрувал, че Коприщица произлиза от „куп-речици", и това са възприели ученият писател по стопански въпроси Стоян Пранчов и заслужилият издател-печатар Иван Говедаров.

 

 

 

НАЧАЛО

Тази бележка се отнася и за големия приток на река Тополка - река Петрешка, която носи името си от латино-романската дума „петра", (камък), а не от някакви си въображаеми „пет речици"; на български тоя приток би се наричал река Каменица.

От „владалата” на съседните до Коприщица села водим и заключение, че при издаването им тя е била заселена, макар и от колибари, и то ето защо: В тия „владала” има много написани по турски названия на местности, като: Голяма и Малка Долгá (споменът от които е останал в названието на коприщенската местност „Мала Длъга"), разноименни яйляци (летовища), алани (поляни като Чукур алан, Аврат алан) и др. Но покрай тях се споменуват и прекрасните славяно-български названия: Бунай, Бич, Поп-пасище, (значи, че и в началото на 16-ти век пасището Поп не е било гористо), Мали Богдан (буквално), Капина-баир, сегашна Капинйовица, поляна между Коприщица и Красново село (което всъщност е било Кръстово-село) и други; тези местности носят и до днес имената си, дадени им от първите български коприщенски колибари и овчари.
Редом с тези красиви български названия на Средногорски ридове се отбелязват и челядни прякори, родови презимена като: Десимир, Радомир, Десислав, от които лъха нещо старинно, велможеско.
А колко мили са многобройните, отколешни, чисто славянски прякори с „ек" на края, които често се срещат в Чехословашко и Полша, като: Бойчинек, Бойдашек, Грозлек, Врабек, Керек, Куйлек, Ломек, Манек, Меслек, Сакънек, Моровенек (проследен до 17 век), Мушек - (сащо до 17 век), Панек, Почек, Русек, Тиханек и др.!
Че в Коприщица, при заселването й и при по-сетнешния й развой са прииждали и челяди от неславянски произход, - това се вижда от преданието за овчарите първенци Тороман и Ламбо, които са дали име на две коприщенски махали, както и от названието на една трета махала: „Арнаутска". Подкрепя се това още и от старите челядни прякори: Батул, Драгул, Мандул, Нягул, Зурзул, а и от названия на местности около Коприщица като: Крецул, Урсулица, Чербул, Манзул, Климаш. Подкрепя се и от имената на р. Петрешка и на самата Коприщица, за които говорихме по-горе.
Всички тия названия и прякори са от гръцки или латино-влашки произход.
За „Аврат (или Еврат) - Алан", турско название на Коприщица, до сега не е дадено приемливо обяснение. Коренът „алан” е поляна, но дали „женска” или друга, не е ясно. Може би това название да е в свръзка с факта, че, според „владалата” от 1б-ти век, Централна Средна Гора е била  „вакув”,  сиреч: земя завоювана, принадлежаща на Султана, посветена на богоугодни заведения, но е била отстъпена на Султанка Мехриме за използуване; възможно е с името на Султанка Мехриме да е свързано и названието „Женска поляна".
И така, тази пъстра смесица тегловни бежанци образува в началото на 17 век сегашното село Коприщица, разположено в непристъпните недра на Средна Гора и на около хиляда метра височина над морското равнище.
Селището постепенно се уголемява, с непосилен труд замогва, придобива значение и голямо влияние пред турските власти, дори в султанския дворец, достига да брои около 12 хиляди жители с 1,600 домакинства и в течение на двете следващи столетия принася грамадни ползи на българското племе. Заслугите му през това време за българския народ в стопанска, народностна, езикова и политическа насока са неоценими.
Но за всичко това по-обширно ще се обадим наскоро.

Пловдив, на Водици, 1926 г.

Ателие "DIGITALISIMUS" - видео услуги, фото услуги, звукови услуги