ЗА ПОРТАЛА
как работи, приятели, контакти

ГАРАНТИРАНО
ОТ ПОРТАЛА

МЕСТА ЗА НОЩУВКА

РЕКЛАМА

Вековен цер на основния път преминаващ през село Завидовци

Кората, листата и желъдите на защитения вековен цер

За съжаление табелата на природозащитата е толкова повредена, че не може да се разбере дали в долния й ляв ъгъл е бил изписан номерът на дървото, под който то би трябвало да е вписано в Регистъра на защитените вековни дървета в България.

Счупеният „клон-люлка”

Оброчният кръст на фамилия Джонини

2 противопожарни надписа и малката табела на природозащитата

Групи кленове от двете страни на вековния цер

„клони-люлки” (клик върху снимката ще я увеличи)

Белег в дъбовата кората, където някога е имало клон

Вековен дъб - цер в село Завидовци и оброчен кръст

Клик върху снимката ще я увеличи.

N 42˚ 58' 58.7"
E 23˚ 10' 17.3"
Н.В. 735м.

Вековният цер (Quercus cerris, от род дъб - Quercus; вж. цер; вж. дъб) се намира в Мали Понор, наричан още Манастирище (най-южния дял на Понор планина, в Западна Стара планина); в махала „Централна” на село Завидовци, община Своге, Софийска област; в района на РИОСВ – София.
Клик върху снимката ще я увеличи

Расте непосредствено до основния път преминаващ през селото, който е черен, както и всички други пътища на село Завидовци.

Този цер е маркиран с емблемата (табелата) на природозащитата в България като защитено вековно дърво, но не е вписан в Регистър на защитените вековни дървета в България. По думите на бившия кмет на село Завидовци - Антон Антов: Дъбът е на над 300 години. Непосредствено преди политическите промени в България от 1989г. е направен оглед на дървото от отговорните според Закона за защита на природата (от 16 юни 1967г.,  отменен на 9 август 2002г.) служби. Изказали са намерението си да извършат следното:
- Изграждане ограда на околната площ, необходима за опазването на вековния цер;
- Изрязване на сухите клони и да затапване на пънчетата.
Тези намерения не са изпълнени и до 20. 06. 2011г. състоянието на дървото не е проверявано от контролния орган - РИОСВ – София (според сега действащия Закон за биологичното разнообразие).

На 20 юни 2011г. портал „Нашето отечество България” измери обиколката на вековния цер, на височина 1,3м от земята - 4,40м и записа късче от историята на дървото, разказана от един от 25-те останали жители на село Завидовци - Антон Антов - бивш кмет, сега пенсионер:

„Преди много години, когато в селото все още е имало деца, те са се люлеели на един от полегатите клони на дървото, като на люлка, докато клонът не се прекършил. Сега селото е обезлюдено и деца няма, а счупеният и изсъхнал „клон-люлка” все още е част от дървото”.

Оброчният кръст до ствола на вековния цер е на фамилия Джонини, които имат наблизо къща, сега рядко посещавана от правнучката им. Правели са курбан при кръста на Спасовден (Възнесение Господне – празнува се в четвъртък, на 40-тия ден след Великден).”

Видно е уважението, с което местните хора почитат оброчните места и това е най-добрата защита за вековния цер в село Завидовци. Доказва го факта, че сухият „клон-люлка” не е използван за огрев и години наред лежи подпрян на  земята. Личи и отношението на институциите – заковали са два противопожарни надписа към дървото. Емблемата на природозащитата е малка и се изисква от закона, а за противопожарни означения не е нужно да се използва най-старото дърво в региона.

Церът расте в обкръжението на няколко клена (Acer campestre).

Клик върху снимката ще я увеличи.

Най-близките са на сантиметри от ствола и изглеждат като негови издънки. Може би в миналото кленовете са били само два и са отсечени от основата, за да не пречат на вековното дърво и оброчището. Възможно е да са били многократно отсичани, а не изкоренявани, за да не се разравя мястото. Оцелелите издънки сега са групирани като два „близнака” – непосредствено до цера и три „близнака” - от противоположната страна.

Дървото може да понесе много изпитания, ако са част от естествената му среда. Вековният цер в село Завидовци изглежда напълно жизнен и е отрупан с желъди. Можем да му пожелаем единствено да ни надживее.