ЗА ПОРТАЛА
как работи, приятели, контакти

ГАРАНТИРАНО
ОТ ПОРТАЛА

РЕКЛАМА

ЛЮЛИН ПЛАНИНА
Информация за Люлин планина

Люлин планина е в състава на Вакарелско - Завалската планинска редица. Границите й са Софийската котловина и Пернишката котловина. От Витоша я отделя Владайската седловина, а на запад Радуилската седловина я отделя от Вискяр планина. Геоложки Люлин планина се отнася към Софийското Средногорие.

Разкриват се сенонски андезити, андезитни туфи и туфити, и старотерциерни конгломерати. Люлин има заоблени очертания. Билото и, високо 1200м., е остатък от денудационна повърхнина, силно еродирана към Бучинската седловина, западно от която са запазени малки фрагменти от нея. Поради честата смяна на площи на андезити с андезитни туфи, които са нееднакво податливи на разрушаване, западната част на Люлин планина е силно разчленена (бедленд).

Бучинският проход дели планината на източна и западна част. Източната част е широка и по-висока – в нея се издига най-високият връх – Дупевица (1256м). Западната част е гребен, който се извисява като дъга на север (вр. Райловско градище, 1199м).

Целият южен склон на Люлин планина се спуска стръмно към Пернишката котловина. Люлин е богата на пукнатинни води, които са добре дренирани от реките и образуват няколко извора. От Люлин извират няколко леви притока на Искър. В планината е Драгичевското езеро.

Главно канелени горски почви. Горичките са от габър, бук, горун, явор. Има обширни пасища. Фауна – планинска жаба, усойница, пепелянка, яребица, пъдпъдък.

Люлин е леснодостъпна. Има добре маркирани туристически пътеки. В планината са хижите “Люлин” – 1040м и “Бонсови поляни” (край нея има скивлек) В западната част на планината е Дивотинският манастир, а в северната – развалините на старинния манастир “Св. Крал” (Св. св. Кирил и Методий). На връх Райловско градище има останки от крепостта на Кракра Пернишки. По южните склонове на Люлин планина са построени няколко санаториума за белодробни и други заболявания.